Всеки е деликатен и учтив, но никой няма смелостта да бъде сърдечен и откровен | ГЬОТЕ
(Goethe and Charlotte von Stein in conversation (according to Bonhams auction house). German School, late 18th Century. Watercolour on card, 18th century)
Свободата
Свободата е необичайно нещо и всеки много елементарно би я имал, в случай че умее да се лимитира и помирява. И какво ни оказва помощ излишеството от независимост, която не можем да използваме. Погледнете тази стая и прилежащата стаичка, в която виждате през отворената врата леглото ми – и двете не са огромни и още повече са стеснени с всякакви използва, книги, ръкописи и творби на изкуството. Но те са ми задоволителни. Цялата зима прекарах в тях, а в предните си стаи съвсем не съм влизал. За какво ми беше моето необятно жилище и свободата да минавам от стая в стая, веднага като нямах потребност да ги употребявам.
Има ли човек единствено толкоз независимост, с цел да живее удовлетворително и да си прави работата, това му стига; а това елементарно може да има всеки. Освен това ние всички сме свободни единствено при известни условия, които би трябвало да съблюдаваме. Буржоата е толкоз свободен, колкото и аристократът, щом се придържа в границите, които господ му е определил посредством съсловието, в което е роден. Аристократът е толкоз свободен, колкото и князът. Защото, в случай че той извършва в двореца единствено част от церемониала, може да се усеща еднакъв нему.
Нас ни прави свободни не това, че не желаеме нищо да признаем над себе си, а таман това, че почитаме нещо, което стои над нас. Защото, като го почитаме, ние се издигаме до него и потвърждаваме посредством неговото признание, че сами носим в себе си по-високото и сме почтени да му бъдем равни.
Самоограничаване
На хората не е обещано да се самоограничават: на огромните – да не злоупотребяват с властта, и на масата – да изчаква последователно усъвършенстване, задоволявайки се със непретенциозно битие. Ако можеше човечеството да се направи напълно, можеше да се мисли и за един идеален строй. Но по този начин постоянно ще има люлеене по всички страни, едната част ще страда, до момента в който другата благоденства, егоизмът и завистта като зли демони постоянно ще буйстват и битката на партиите няма да има край.
Най-разумното си остава едно – всеки да прави своята работа, за която е роден и за която се е учил, и да не пречи на другите и те да правят своята.
Европейците
Впрочем всички ние, старите европейци, сме повече или по-малко зле. Нашите витални условия са доста изкуствени и усложнени, храната и методът ни на живот са откъснати от същинската природа и нашите общувания са лишени от обич и доброжелателство. Всеки е внимателен и вежлив, само че никой няма смелостта да бъде сърдечен и прям, тъй че честният човек с естествени влечения и убеждения се оказва в прекомерно неизгодно състояние. Често пожелаваш да си се родил измежду така наречените диваци на един от островите на южния океан, та най-малко един път да се насладиш на чисто човешко битие, без подправени подправки.
Противниците
Гьоте приказва по-късно за своите съперници и сподели, че това племе няма в никакъв случай да свърши. „ Техният брой е легион, обаче не е невероятно те да бъдат частично класифицирани. Първо ще назова моите съперници заради нелепост: това са тези, които не ме разбираха и ме хулеха, без да ме познават. Тяхното доста голям брой ми е създавало в живота доста скука. На тях обаче им е простено, тъй като не знаят какво вършат.
Втората огромна група образуват моите завистници. Тези хора ми завиждат за моето благополучие и за почетното ми публично състояние, което реализирах посредством дарбата си. Те се нервират от моята популярност и с наслада биха ме унищожили. Ако бях трагичен и презрян, щяха да престанат.
После иде огромният брой на тези, които са станали мои съперници заради липса на личен триумф. Между тях има даровити гении, само че те не могат да ми простят, че ги затъмнявам.
На четвърто място ще загатна моите съперници с съображение. Понеже съм човек и като всеки човек имам човешки неточности и недостатъци, не могат и моите творби да се освободят от тях. Но защото гледах съществено на моето създаване и непрекъснато работех за моето рационализиране, непрестанно напредвах и неведнъж се случваше да ме упрекват за някоя неточност, която от дълго време бях отстранил. Тези другари минимум са ме уязвявали: те стреляха по мене, откакто към този момент бях отминал на километри от тях. На мен въобще всяка приключена творба ми ставаше съвсем безразлична, повече не се занимавах с нея и незабавно замислях нещо ново.
По-нататък едно огромно голям брой се проявяваха като мои съперници заради друго мислене и разнообразни възгледи. Казва се, че сред листата на едно дърво надали могат да бъдат открити две изцяло идентични. Така и сред хиляди индивиди надали ще се намерят двама, които изцяло да си съответстват по метод на мислене и чувстване. Взема ли поради това, би трябвало с право по-малко да се удивлявам на огромния брой мои съперници и последователи. Аз се различавах от цялата моя актуалност, тъй като тя беше напълно субективно ориентирана, до момента в който със своя справедлив блян бях в неизгодно състояние и напълно самичък.
Аз умерено следвах своя път, без да се интересувам повече за триумфа, и държах колкото се може по-малко сметка за всички мои съперници. ”
От „ Разговори с Гьоте ”, Йохан Петер Екерман, изд. „ Наука и изкуство ”, София, 1956 година
Картина: commons.wikimedia.org
